Пародонтология

Какво представлява пародонтологията?

Пародонтологията е наука, която изучава пародонта (зъбодържащия апарат) – неговата структура, функция и болестни изменения. Пародонтът е съставен от четири основни компонента: алвеоларна кост, цимент на зъба, периодонтални влакна и зъбен венец.

Пародонтитът и гингивитът са основните заболявания, засягащи пародонта.

Гингивит

Какво представлява гингивитът, кога се появява и как се развива?

Гингивитът е възпаление на гингвиналната тъкан (венците), което често се появява при неправилна или лоша орална хигиена. Подобен тип заболяване е напълно лечимо и е най-разпространеното орално изменение. Неговото развитие обикновено започва, когато остатъците от храна се смесят с бактериите в устата и се образува зъбната плака. Вследствие на плаката се натрупва зъбен камък, който е още по-травмиращ за венците, а това създава сериозни предпоставки за утежняване на процеса на развитие.

Гингивит може да се появи по време на бременност, поради повишени нива на прогестерон, по време на пубертета, менопауза, небалансираното хранене, стрес, дишане основно през устата, употреба на орални контрацептиви, левкемия и други. Съпътстващи заболявания като диабет тип 1 и тип 2, Синдром на Даун, ХИВ, прием на лекарства (кортистероиди, нифедипин, циклоспорин, фенитоин), правят пациентите по-податливи на заболяването.

Какви са симптомите при гингивит?

Основните симптоми при гингивит са възпалени, зачервени и кървящи венци, отдръпване на венците, лош дъх (халитоза).

Зачервени и подути венци, които кървят представляват първият симптом на гингивита. За съжаление, когато хората осъзнаят, че имат кървящи венци, много често спират да ги почистват с конец и ограничават миенето с четката за зъби, като така само влошават проблема и засилват възпалението.

Други симптоми на гингивит може да включват чувствителни зъби, болка при дъвчене, загуба на зъб и отдръпване на венците от костта. Ако забележите някой от тези признаци на възпалени венци, то посетете възможно най-скоро стоматолога си.

Какво представлява лечението на гингивита?

Лечението при гингивит е комплексно. То зависи от полагането на безупречна орална хигиена от страна на пациента и разбира се, от лекуващия лекар, който ще почисти професионално отлаганията от плака и зъбен камък. Тази интервенция е необходимо да се извършва минимум два пъти в годината. В хода на почистването, денталният специалист третира и венечните джобове (пространства под венците), тъй като при подуване те губят способността си да се самопочистват и се изпълват с хранителни остатъци и бактерии.

Как да се предпазим от появата на гингивит?

– Редовно миене на зъбите –

Спазването на безупречна орална хигиена е изключително важно, за да се предпазим от появата на гингивит. Зъбите е необходимо да бъдат почиствани поне два пъти на ден, като за тази цел се използва подходяща четка. Препоръчително е да се избягват хоризонтални движения при четкане, защото това би довело до оголване на корените на зъбите в шиечната зона. Също така натискът, с който почиствате зъбните повърхности, не бива да бъде много силен, поради риск от абразия и рецесия на гингивата. Използването на електрични четки с обороти над 4200 в мин. премахват по-голямо количество плака от ръчните четки. Те се препоръчват при хора с нарушена двигателна функция. Изключително важно правило е, четката за зъби да се сменя на 2-3 месеца, заради натрупването на множество бактерии по повърхността й.

– Подходяща паста за зъби –

Препоръчително е да използвате пасти за зъби, съдържащи флуорид, с цел реминерализация на емайла и намаляване на риска от кариес.

Избягвайте пасти за зъби, съдържащи абразиви, особено избелващи пасти (например съдържащи пероксид), поради оголването на корените, при пациенти с рецесия на гингивата.

– Конци за зъби –

Препоръчва се тяхната ежедневна употреба. При възрастни, комбинацията от четкане два пъти на ден и използването на конец, намалява два пъти кървенето на венците, в сравнение с използването само на четка за зъби.

При деца, четкането е достатъчно за превенция и редукция на гингивалните симптоми, а също така, за да се създадат добри дентални навици.

– Вода за уста –

Антисептична вода за уста може да се използва за намаляване на микробното число, но не бива да се използва прекомерно без препоръката на стоматолог.

– Редовни профилактични прегледи –

Препоръчително е да се извършват редовни визити при личния дентален лекар обикновено на 6 месеца. При наличие на гингивит, честотата на визитите се определя в зависимост от оралнохигиенния статус и тежестта на заболяването.

Пародонтит

Какво представлява пародонтитът?

Пародонтитът е бактериална инфекция, която засяга заобикалящите зъба тъкани – гингива, периодонциум  и кост. Ако не се предприеме лечение, прогресивната загуба на кост води до разклащане и загуба на зъбите. В България се среща приблизително при 80% от населението на възраст над 35 години.

Съществуват ли различни видове пародонтит?

Съществуват три типа пародонтит:

– Хроничен – Възниква във всяка възраст и се класифицира в лек или ранен пародонтит, умерен, сериозен или напреднал. Характеризира се с възпаление на поддържащите структури на зъбите, загуба на съседна кост и загуба на епително прикрепване, поради разрушение на пародонталния лигамент.

– Агресивен – Възниква преди 35-годишна възраст и се разделя на две подкатергории: предпубертетен и младежки пародонтит. Характеризира се с бързо прогресиране на тъканното увреждане, дефекти в защитата на гостопприемника и състав на субгингивалната флора.

– Некротизиращи пародонтални заболявания –

Те, от своя страна, се делят на два типа: Некротизиращ улцеративен гингивит (НУГ) и Некротизиращ улцеративен пародонтит (НУП).

Според обхвата си на разтространение, пародонтитът може да бъде локализиран (обхваща един или няколко зъба) или генерализиран (засяга цялата зъбна редица и прилежащите структури).

Кои са основните фактори, които предизвикват пародонтит и утежняват пародонталния процес?

Фактори, които могат да увеличат риска от заболяването, са:

– Зъбен камък –

Зъбният камък представлява минерализирана зъбна плака. Надвенечният зъбен камък се натрупва в областите около отворите на слюнчените жлези, лингвалните (към езика) повърхности на долните предни зъби и върху външните (букални) повърхности на горните 1-ви и 2-ри молар и дисталните (най-задни) повърхности на последните молари. Подвенечният зъбен камък се отлага апикално от гингивалния ръб в гингивалния или пародонтален джоб при вече съществуващо възпаление. Грапавата му повърхност е идеално място за задържане на микроби, а порьозната му структура го прави резервоар за бактериални токсини и антигени. Той е постоянен източник на възпаления и гингивити, предизвикващи резорбция на алвеоларната кост и последваща загуба на зъбите. От друга страна, възпалението създава условия за натрупване на още зъбен камък, който впоследствие още повече засилва възпалението. Създава се порочен кръг. В процеса на формиране на зъбния камък, започва да се наблюдава бяло или жълтеникаво оцветяване, което може да премине до черно, под действието на някои външни агенти. Получават се нежелани натрупвания, които смущават пациента и от естетична гледна точка.

– Липса на подходяща орална хигиена –

Липсата на добра орална хигиена може значително да увеличи риска от появата на парадонтит във всички възрастови групи. Подходящата орална хигиена значително редуцира риска от парадонтит.

– Обтурации, мостове и протези с неточни ръбове и неправилни контури –

Неправилните коронкови ръбове, ортодонтските апарати и снемаемите частични протези също могат да допринесат за бързото развитие на пародонталното заболяване.

– Тютюнопушене –

При пушачите риска от пародонтит е значително по-голям, поради по-голямата загуба на прикрепване и кост, а също така заради дълбочинните пародонтални джобове, образуването на зъбен камък и загубата на зъби. Пародонталното лечение е доста по-ефективно при непушачи, отколкото при пациенти пушачи.

– Захарен диабет –

При пациенти, страдащи от захарен диабет, рискът от пародонтални заболявания се увеличава три пъти, поради по-голямата вероятност от загуба на прикрепване и кост. Ако диабетът бъде лекуван своевременно, този риск може значително да намалее.

– Прием на определени медикаменти –

Някои медикаменти могат да имат неблагоприятен ефект върху периодонциума, например диуретици, антипсихотици, антихистамини, антихипертензивни агенти, аналгетици, противопристъпни лекарства и такива на хормонална основа, съдържащи естроген и прогестерон.

В много от случаите пародонтита се развива вследствие на нелекуван гингивит. Той може да се развие около единични или група зъби, а също така и да обхване всички зъби. Пародонтитът се среща както при деца, така и при възрастни.

Какви са симптомите при пародонтит?

– Зачервена, оточна и чувствителна гингива (венец)

– Наличие на пародонтални джобове 

– Костна загуба

– Кървене при миене на зъбите, при използване на конец и при хранене  

– Рецесия на гингивата, водеща до удължаване на клиничната корона на зъбите (изглеждат по-дълги)

– Наличие на гной

– Лош дъх (халитоза)

– Промяна в оклузията и позицията на протезните конструкции

– Подвижност на зъбите

Как се диагностицира наличието на пародонтална инфекция?

Диагностиката на пародонтита се извършва чрез:

– Сондиране –

Позволява определяне дълбочината на пародонталните джобове, наличието на кървене, гной, кариес под гингивата, и обтурации с неточни ръбове, които могат да доведат до допълнително натрупване на плака.

– Тест за подвижност на зъбите –

Всички зъби имат лека подвижност (движение на зъбите в алвеолата), която е напълно нормална. За да бъде отчетена степента на подвижност се използва следната скала: нормална, лека, умерена, тежка. Прекомерната подвижност е много важен признак за наличие на парадонтално заболяване.

– Ортопантомография и интраорални снимки –

Ортопантомографията и интраоралните снимки са важен показател за диагностициране на заболяването. Чрез тях успешно се определя наличието на костна загуба.

Как се лекува пародонтитът?

Лечението на пародонтит изисква няколко етапа и кооперация от страна на пациента. Ако се проведе правилно лечение, процесът може да се стационира и да се спре по-нататъшната загуба на кост.       

Първата цел на лечението е излекуването на инфекцията и намаляване на рисковите фактори.Тъй като увредените тъкани не могат да бъдат възстановени, единственият метод за регенериране е чрез костни заместители. Гингивата може да бъде реконструирана само чрез присадки.

Възможните стъпки при лечението на пародонталните заболявания са:

– Сондиране, поставяне на диагноза за степента на деструкция

– Обучение в правилни техники на орална хигиена

– Отстраняване на плак-ретентивни фактори (дефектни обтурации, екстракции на неперспективни зъби, корени и др.)

– Отстраняване на супра и субгингивалната плака и зъбен камък (чрез ултразвук или механично чрез кюрети)

– Полиране на зъбите с Airflow или с четка и паста

Стационирането на пародонталното заболяване се осъществява чрез редовно отстраняване на зъбния камък и зъбната плака, правилно миене на зъбите, полиране на зъбните повърхности и премахване на всички плакретентивни повърхности (зъбни пломби, коронки с неправилни ръбове и др.). При неуспех се преминава към открит или закрит кюретаж и други хирургични процедури от домени на парадонталната хирургия.

Какво представлява процедурата по почистване на зъбен камък?

Това е рутинна процедура, която включва премахване на плаката и зъбния камък (калкулус), които с времето се натрупват върху зъбните повърхности. Целта на процедурата е почистване и полиране. Зъбните повърхности са чисти и гладки, което не позволява на бактериите да се задържат по тях.

При почистването на зъбен камък се използват два вида инструменти, а след това зъбните повърхности биват полирани.

Ултразвукови инструменти

Ултразвуковите инструменти създават вибрации, които разрушават връзката между големите депозити от зъбен камък и зъбната повърхност. Също така, те създават охлаждаща струя, която служи за премахване на остатъците и поддържа подходяща температура, която не причинява увреждане на зъбната пулпа.

Ръчни инструменти

След премахване на големите депозити, се преминава към фини ръчни инструменти (скалери и кюрети), които премахват малките отлагания и заглаждат повърхностите.

Полиране

Широко използвани са два типа полиране: профи джет полиране и  полиране с паста, гумички и четки.

Профи джет полирането се извършва от специални апарати, които разпръскват вода под високо налягане, смесена със зъбна сода бикарбонат, върху повърхността на зъбите. Водата под налягане измива остатъците от плаката, а содата премахва налепите и неутрализира киселата среда в устата.

Полиране с гумички, четчици и полирна паста се извършва с наконечник на бавни обороти. Пастата, съдържаща абразиви и флуориди, се нанася върху гумичките и съответно върху четчиците. Абразивите премахват налепите и оцветяванията, а флуоридите заздравяват емайловата повърхност.

Какво представляват закрития и открития кюретаж?

Има два вида кюретаж – закрит и открит кюретаж. Целта на закрития кюретаж е почистване на пародонталния джоб и се извършва с помощта на специални инструменти, наречени кюрети. За пълния комфорт на пациента, процедурата се извършва под анестезия (местна упойка). При закрития кюретаж, кюретата се въвежда между корена на зъба и венеца и чрез тактилен усет, без пряка видимост, се отстраняват зъбния камък и променената мека тъкан в дъното на пародонталния джоб. Прилага се при плитки джобове. При дълбоки джобове се предпочита открития кюретаж.

В някои случаи, след стабилизиране на парадонталния статус и при наличие на подвижни зъби, лекуващият лекар може да предложи шиниране.

Каква е профилактиката на пародонтита и защо е необходима тя?

При постигнато пародонтално здраве са необходими редовни профилактични прегледи, за да се избегне прогресията на заболяването във времето. Графикът на прегледите се определя от това колко е напреднал процесът. В зависимост от фактори като общо здравословно състояние, тежест на костна загуба, рискови фактори като пушене и генетични фактори.

За да постигнат успех в лечението и да запазят здравето си, пациентите трябва да поддържат отлична орална хигиена.

Какво ще се случи ако пародонталното заболяване не бъде лекувано?

При липса на лечение, пародонтитът води до оголване на  корените на зъбите (рецесия). Появява се подвижност на зъбите, разстоянията между тях се уголемяват, образуват се треми и диастеми, зъбите се разместват. Това допълнително влошава хода на заболяването и ако отново не се вземат мерки, прогресията му води до загуба на зъбите. В зависимост от вида на пародонтита на рентгеновата снимка се наблюдава стапянето на костта, която може да бъде два вида – хоризонтална резорбция или вертикална резорбция. Хоризонталната засяга повече зъби, докато вертикалната се получава при единични зъби. Вертикалните дефекти могат да бъдат възстановени чрез костозаместващи процедури.